Георги Караиванов

Георги Иванов Караиванов (Кюстендил, 25.03.1897 – София, 28.03.1985). Израства в семейството на народен учител. Завършва гимназия (1915) и право в Софийския университет (1924). От 1924 работи като юрисконсулт във Военно-издателския фонд, по-късно преименуван в Държавно военно издателство. Редактор е на детския вестник „Мъничък свят“ (1927 – 1928) и на детската библиотека „Гнездо“ (1942 – 1943). Сътрудничи на седем детски издания до 1944. Сред книгите му за деца и юноши са: „Бялата перушинка“ (1933), „Юнак Гого. Пиеса за деца и юноши в 4 д.“ (1935), „Дървени саби. Приказки и разкази за деца“ (1938), „Новият Робинзон. Стихотворения за деца“ (1938), „Малкият бунтовник“ (1942), „Хопа-тропа. Залъгалки“ (1955), „Боримечката. Роман“ (1958), „Перущица, гнездо на герои“ (историческа повест за деца и юноши, 1960), „Всичко мога, всичко знам. Стихотворения за деца“ (1961), „Заю и Мецана“ (приказка в стихове, 1962), „Юнашка майка. Роман за баба Тонка“ (роман за юноши, 1962), „Вземи ме, войводо“ (историческа повест за юноши, 1970) и др.