Екип

Александра Антонова е доцент в Института за литература при БАН, специалист по нова и съвременна българска литература. През 2009 защитава докторска дисертация на тема „Чавдар Мутафов – в търсене на художествения лик“. Автор на монографиите „Чавдар Мутафов – в търсене на художествения лик“ (2011) и „Константин Константинов: възможности на разпознаването и себеразпознаването“ (2015), както и на отделни изследвания върху творчеството на Чавдар Мутафов,  Димитър Димов, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Боян Дановски, Борис Христов, Кирил Кръстев, Борис Шивачев, Златомир Златанов, Михалаки Георгиев и др., на рецензии и научно-приложни статии. Редактор и съставител на научните сборници „Пространствата на словото. Сборник в чест на Светлозар Игов“ в два тома (2012), „Пенчо Славейков. 150 години от рождението му“ (2017), „Книга за Иван Методиев“ (2018), „Отидоха си моите пристанища. Нови изследвания върху творчеството на Иван Пейчев от конференциите по случай 100-годишнината от рождението на поета, проведени в Шумен и София“ (2018),  „Димитър Талев – кодът на историята и лабиринтите на настоящето в литературата“ (2019). „Българската литературна критика – позиции и контексти“ (2020) и „Българската литературна критика. Позиции и контексти. Втора част“ (2022). Ръководител на проект „Актуални прочити на новата и съвременната българска литература“ към секция „Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература при БАН (2015), както и на проектите „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (2018) и „Българската литература за деца и юноши  XX–XXI в.“ (2021), финансирани от Фонд „Научни изследвания“. 

Огняна Георгиева-Тенева е доцент в НБУ, доктор на филологическите науки. Научните ѝ интереси са в областта на историята на българската литература, литературата за деца и юноши, методиката на литературното образование. Била е завеждащ редакцията на сп. „Български език и литература“. Автор е на монографиите „Литература и исторически мит“ (2002), „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. Методически модел“ (2003), „Литературното образование в гражданска перспектива (VIII–XII клас)“ (2020), „Детската литература и раждането на личността“ (2020) и „Граждански ценности на българската поезия за деца и юноши“ (2021). Публикува студии и статии в „Периодика и литература“, „Речник на българската литература след Освобождението“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Литернет“, в поредицата „Литературата на НРБ: история и теория“ и др. Работи по множество проекти, свързани с историята на литературата, литературата за деца и литературното образование. 

Таня Казанджиева е доцент във  Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където преподава литература за деца, културна и социална антропология и медии. Специалист по педагогика и френска филология. През 2006 придобива научната и образователна степен „доктор“ по славянски и български фолклор с дисертация на тема „Медия, фолклор и етнокултурна идентичност. Бежанската фолклорна култура в медийното пространство на вестниците „Македония“ и „Тракия“ от началото на ХХ в.“. Участва в национални и международни научни форуми по литература, културология, история и др. Автор е няколко книги, десетки статии и доклади по проблеми на литературата за деца, българската фолклорна култура, „Македонския въпрос“, българските общности в чужбина и взаимодействието между медиите, литературата и фолклора. Интересите ѝ са в областта на литературата за деца, литературната история, балканистиката, културната и социалната антропология и медиите. 

Росица Чернокожева е асистент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Магистър към магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“, специалист по групова динамика. Работи в интердисциплинарното поле литература, литература за деца, психоанализа и психодрама. Автор на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002), „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити“ (2019), както и на множество статии и рецензии. Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), антологията „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000) и др.

Боряна Владимирова е главен асистент, доктор по филология в Института за литература при БАН. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012 и магистърска програма „Литературознание“ през 2013. През периода 2014–2017 е редовен докторант в секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература. През 2019 защитава дисертационен труд на тема „Образът на женските коси в българската лирика на ХХ век“. Научните ѝ интереси са в областта на българския символизъм, диаболизма и съвременната българска литература. Автор на сборника с разкази „Епизоди от нарцистичната градина“ (2016) и на монографията „Образът на женските коси в българската лирика на ХХ век“ (2021). Автор на поредица от литературни анкети – с Ани Илков, Едвин Сугарев, Владимир Левчев и др.

 

Петър Михайлов е специалист по нова и съвременна българска литература. Завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ със специалност литературознание. Магистърската си теза „Романът „Ана Дюлгерова“ на Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане от 30-те години на ХХ век“ издава като книга през 2014. От 2012 редовно участва в различни научни конференции, организирани от Института за литература при БАН, а от 2020 е докторант към ИЛ. През 2023 излиза книгата му „Очерци, рецензии, етюди, статии върху съвременната българска литература“, в която е включил и част от дисертацията, подготвяна в момента. Публикувал е в „Литературен вестник“, сп. „Български език и литература“, вестник К, електронните платформи Литернет, Литературен живот, Изкуство и наука. Преподавател по български език и литература в 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ от 2015 насам.