Представяне на проекта „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в. по време на Втори салон на съвременната българска литература за деца и младежи, Флоренция, 30.11. – 1.12.2024

Представяне на проекта „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в. по време на Втори салон на съвременната българска литература за деца и младежи, Флоренция, 30.11. – 1.12.2024

По време на участието си във Втори салон на съвременната българска литература за деца и младежи, Флоренция, организиран от Министерството на образованието и науката, община Флоренция, Културна асоциация „Паралел 43“ и българското училище „Асен и Илия Пейкови“ – Рим и Флоренция, доц. д-р Александра Антонова, ръководител, представи дейностите и резултатите от работата по проекта „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“ на работна сесия на Салона на 30.11.2024 в Biblioteca delle Oblate, Via dell' Oriuolo, 24 , Sala conferenze Sibilla Aleramo.

Александра Антонова разгледа проекта в трите му основни направления на работа: проучване, систематизиране, дигитализиране и експониране на сайт на проекта на художествени текстове, архивни материали на български автори с текстове за деца и литературнокритически изследвания, както и на български периодични художествени издания за деца и юноши; създаване на нови научни изследвания и антологии; организиране и провеждане на научни и образователни събития. Тя представи на участниците в Салона структурата на сайта с изградените профили на писатели, работата с метаданни към публикуваните материали, реализираните нови научни изследвания, проведената Кръгла маса на тема „Пътят на българската литература за деца и юноши“, четирите творчески работилници с деца от различни възрасти – детска градина, начален, прогимназиален и гимназиален етап, както и осъществената среща на деца от втори клас с писателката Анета Дучева. На българското училище „Асен и Илия Пейкови“ във Флоренция бяха подарени трите издания, осъществени до ноември 2024 по проекта – антология „Играта. Най-хубавото от сп. „Светулка“ (1904 – 1947) и сп. „Детска радост“ (1910 – 1947)“, едноименният сборник с текстове от конференцията „Пътят на българската литература за деца и юноши“ и монографията на Огняна Георгиева-Тенева „Големите периодични издания и литературата за малките“. 

Александра Антонова запозна участниците в Салона и с предстоящите дейности и инициативи по проекта във втория му етап: продължаващата работа по обогатяване на авторски профили и създаване на нови чрез дигитализация и експониране на сайта на художествени текстове и архивни документи, създаване на нови научни изследвания, издаване на литературно наследство на Васил Павурджиев, съставяне на тематична антология „Вярата и семейството“, провеждане на работни семинари със студенти и учители, втора среща с писател по трудни теми, както и предстоящо провеждане на втора Кръгла маса, този път под наслов „Съвременната българска литература за деца и юноши“, на която участниците в Салона бяха поканени.  

На работната сесия на Салона на 30.11.2024 Огняна Георгиева-Тенева представи доклада си „Жанрът фентъзи и образователният канон“, който разработи като член на екипа на проекта. Изложението имаше за фокус художествената специфика на фентъзито, жанровите му граници, позицията му спрямо литературата, определяна като „класическа“ и „съвременна“. Разгледах популярността на фентъзито през издателския и критическия интерес към него, както и през две инициирани от мен анкети със студенти от НБУ, ВТУ и Белградския университет. В доклада си поставих акцент и върху въпросите кой и защо чете фентъзи, доколко то е застъпено в литературнообразователния канон. Предложих изготвен от мен модел на четене на фентъзи с примери от романи на Весела Фламбурари, Радостина Николова, Милен Хальов, Благой Иванов, Катя Антонова, Петър Голийски.

На 1.12.2024 Огняна Георгиева-Тенева взе участие в работата на две ателиета за родители, ученици и учители – „Картички и писъмца“ с поетесата Мария Донева и драматизация на литературен текст с писателката Весела Фламбурари, както и в „заключителната рефлексия“ на тема „Всеки е читател посвоему“ с Иван Раденков и Мария Раденкова.