Васил Павурджиев

Васил Димитров Павурджиев (Цариброд, 28.09.1897 – София, 5.01.1948). Български писател и преводач, поет, прозаик, журналист, общественик, политик от БЗНС. Завършва гимназия в Пловдив и Школата за запасни офицери в София. От 1922 става член на БЗНС. От 1916 започва да сътрудничи на периодичния печат, публикува в хумористичните вестници „Българан“, „Смях и сълзи“, „Маскарад“, минава през „Тракийски земеделец“, „Правда“ и „Юг“ в Пловдив, „Бургаски фар“, „Морска заря“, „Бургаска пощ“, „Варненска поща“, „Световен фар“, „Пладне“ и „Весело Пладне“, „Време“, „Заря“, „Нива“, „Младо село“, „Щука, Щурец“, „Вестник на вестниците“, „София“, „Мисъл“, „Обществена мисъл“, „Щурмовак“, „Ведрина“, „Земеделска мисъл“, „Славяни“ и др. Гл. редактор на в. „Земеделско знаме“. Павурджиев сътрудничи на много детски вестници и списания, в които публикува стихотворения, басни, приказки, легенди, сценки. Сред тези издания са „Светулка“, „Детски свят“, „Росица“, „Детски живот“, „Детско знаме“ и др. Редактор-основател е на сп. „Пламъче“ (1945 – 1948). Сред книгите му за деца и юноши са „Слънчева градинка“ (стихове, 1933), „На гости у слънцето. Разкази за деца и юноши“ (1937), „Портокаловото момче“ (испанска приказка, 1938), „Последното джудже“ (народни приказки и разкази за деца, 1938), „Ангелчето на цветята“ (приказка, 1939), „Китайски приказки“ (1939), „Страшилището на пустинята“ (персийска приказка, 1939), „Японски приказки“ (1939), „Белият хляб“ (хумористични разкази, 1942), „Приключенията на Скришко“ (разкази и приказки, 1942), „Нимбус и мистериозният куфар“ (1943), „Чудните музиканти“ (1945), „Веселата сватба“ (стихове за деца, 1946), „Златното сърце“ (басни, 1948), „Стихове за деца и юноши“ (1948).