Стоян Попов

Чичо Стоян е псевдоним на Стоян Михайлов Попов (с. Дивотино, Пернишка област, 21.06.1865 – София, 31.12.1939). Участва в Сръбско-българската война (1885) и във войните през 1912 –1918. Учи в Духовната семинария в Горна Оряховица, но напуска, преди да я завърши. Участва като доброволец в Сръбско-българската и Балканската война. Деен член на македонската организация. Един от основателите на театралната трупа „Зора“ (София, 1890) и неин директор през 1895–1896. През 1892 година Стоян М. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“.

Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926 – 1927 издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Сред книгите му за деца и юноши са „Детска китка. Стихотворения за деца“ (1898), „Мехурко. Приказка в стихове“ (1900), „Правото и кривото. Нар. приказка в стихове“ (1908), „За малките“ (стихове, 1925), „Всички непослушни такваз ще ги люшне. Любопитна весела книжка с картинки за деца“ (1925), „Жалбите на Зайо Байо“ (стихове, 1926), „Чичова китка“ (стихотворения, 1927), „Детелинки“ (стихотворения, 1929), „Модерната стрина Зайка“ (стихотворения, 1929), „Приключенията на Цвеклана. Приказка“ (1931), „Аспарух и неговата орлица. Историческа приказка за деца“ (1932), „Вълшебният чук. Разкази и приказки за деца и юноши“ (1935), „Клокотница. Исторически картини за деца и юноши“ (1935), „Птички. Стихотворения“ (1939), „Залъгалки за дечица малки“ (1939) и др.

Текстът е подготвен по статията на Росица Чернокожева и библиографията, съставена от Мила Тронкова за Стоян Попов в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Стоян Попов. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Чичо-Стоян