Санда Йовчева

Санда Йовчевa Тенева  (Нова Загора, 06. 11. 1880 – София, 20. 03. 1946). Според данни в Речник на българската литература, С., БАН 1977 г., с. 140 тя е родена през 1882 г., а според справка с Държавна агенция архиви – 1880. Българска писателка, журналистка, преводачка, учителка, общественичка. Автор е на 11 книги със стихове, разкази, повести, романи – за деца и за възрастни. Завършва славянска филология и литература в Загреб (1907). Учителка е в Айтос, Бяла Слатина, Разград, Бургас, Русе (1907 – 1918) и София. Редактор на сп. „Утрина“ (1922), което е първото списание, представящо основно женското литературно творчество. Основател-редактор е на в. „Литературен живот“ (1940 – 1943). Член на Славянското дружество и на Клуба на българските писателки. Една от основателките и активна членка на Българския женски съюз. Определяна е като писател-пацифист. Дебютира като поетеса, близка е с Екатерина Ненчева и заедно посещават Яворов около 1906/07 г.  Първата ѝ книга е „В мечти.  Разкази“ (1925). Втората е със стихове – „Жетвен ден“ (1928). Съставя първата антология в България изцяло с жени-авторки „Литературен сборник. Наши писателки“ (1927) заедно с Вера Бояджиева; авторки са и на краткия предговор към изданието. Заедно с Дора Габе редактират „Юбилеен сборник Анна Карима“ (1924). Книгите ѝ за деца са със социално-психологическа тематика, а в някои има и засилен историзъм: „Родна стряха. Разкази“ (1933), „Княгиня Мара Повест“ (1934), „Бояна воевода“ (1934), „Без хляб. Разкази“ (1942). В повестите си „Всред спомените“ (1939) и „Малката цветопродавачка“ 1941) разглежда проблемите, свързани с женската еманципация.  В ръкопис остават два романа: „Борис Първи Покръстител“ и „Строители“.

Петър Михайлов