Ран Босилек

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов (Габрово, 26. 08. 1886 – София, 8.10.1958). Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). За своите малки ученици той написва първото си детско стихотворение „На косичка“, публикувано в списание „Светулка“ през 1906. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но от 1923 изцяло се посвещава на литературата за деца. Първата му книга „Косе Босе“ излиза от печат през 1923. Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“, сътрудничи на сп. „Картинна галерия за деца и юноши“ и „Православно християнче“. В периода 1923 – 1947 е редактор на сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Благодарение на дейността на Ран Босилек на български език се появяват стотици произведения за деца от български и чужди автори, особено през т.нар. „златен период“ на детската литература (20-те и 30-те години на XX в.). Писателят е пръв председател (1928) на Дружеството на детските писатели, впоследствие многократно преизбиран до 1944. Като такъв става инициатор на съставянето на първата детска антология („Огнище“, 1933) и основаването на в. „Детска книга“. В по-късните години е заместник главен редактор (1953–1958) на сп. „Дружинка“. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на изд. „Хемус“ печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. Умира на 8 октомври 1958 година в София. Най-известните сборници с приказки на Ран Босилек са „Косе Босе“ (1923), „Неродена мома“ (1926), „Незнаен юнак“ (1932) и „Жива вода“ (1933). Най-добрите си стихотворения авторът е събрал в „Чик-чирик“ (1925), „Синчец“ (1930), „Весели очички“ (1936), „Палави ръчички“ (1945), „Нова песен“ (1953). В творчеството на Ран Босилек особено място заемат историите за Патиланците. Отпечатвани в продължение на две десетилетия в сп. ‚Детска радост“, те са събрани в самостоятелни книжки: „Патиланчо“ (1926), „Патиланско царство“ (1927), „Бате Патилан“ (1927), „Патиланчо Данчо“ (1929), „Патиланчо на село“ (1935) и „Патиланско училище“ (1942). Сред книгите му за деца и юноши са още „Златното пиле. Нар. приказка“ (1923), „Сестрите на Макс и Мориц“ (1924), „Зорница. Сценирана приказка по Андерсена“ (1924), „Кумчо Вълчо. Нар. приказки“ (1925), „Кума Лиса. Нар. приказки“ (1925), „Баба Меца. Приказки“ (1925), „Момче и вятър. Голобрадко. Нар. приказки“ (1931), „Весели народни приказки“ (1931), „Заю Баю. Сб. от преразк. нар. приказки“ (1931), „Ежко Бежко. Нар. приказки“ (1931), „Народни смешки“ (1931), „Куку и Мяу. Весели приказки“ (1934), „Дяволчето с бялата опашка. Весели приказки“ (1934), „Весели очички“ (стихове за деца, 1936), „Златно гущерче. Весели приказки“ (1942), „Весел Пейчо“ (приказки, 1946), „Първи приказки“ (1952), „Нови песни“ (стихотворения за деца, 1953), „Незнаен юнак. Бълг. нар. приказки“ (1955) и др.