Николай Райнов

Николай Иванов Ра̀йнов (с. Кесарево, Великотърновска обл., 1.01.1889 – София, 2.05.1954). Виден български писател, художник, академик. Завършва Духовната семинария в София (1908), следва философия в Софийския университет до 1911. Работи като писар в Провадия, участва в Първата световна война като военен кореспондент. През 1919 завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив (1922 – 1927). Главен редактор е на сп. „Зеница“ през 1922 и сп. „Орфей“ през 1926. Професор по история на изкуството в Художествената академия, академик от 1945, дописен член на Българския археологически институт от 1925. Един от основателите и пръв директор на Института за литeратура при БАН (1948–1949). Удостоен е със заванието Заслужил деятел на изкуството (1952). Сред книгите му и за деца и юноши са „Слънчеви приказки“ (1918), „Златното птиче. Български приказки“ (1924), „Най-хубавите народни приказки“ (1924), „Юнак над юнаци. Български приказки“ (1925). „Вълшебният кон. Арабски приказки“ (1927), „Али Баба и разбойниците; Завистливият съсед. Арабски приказки“ (1927), „Синдбад морякът. Арабски приказки“ (1930), „Макбет“ (преразказ за юноши, 1929), „Венецианският търговец“ (преразказ за юноши, 1929), „Трендафилко. Приказка“ (1930), „Вълшебни приказки“ (1931), „Дървото на приказките. 100 приказки за деца“ (1931), „Златното гърне. Приказки“ (1931),  „Княз и чума. Приказки за деца. Ч. 1 – 2“ (1931), „Кристалният дворец. Приказки“ (1931), „Морската царица. Приказки“ (1931),  „Приказки за добрата фея“ (1931), „Царски приказки“ (1931), „Магьосникът. Разни приказки“ (1932), „Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ (1932), „Източни приказки. Китайски и японски приказки“ (1932), „Зеленото джудже. Испански приказки“ (1933), „Индийски приказки: Нал и Дамаянти и др. приказки“ (1933), „Морски деца. Негърски и др. приказки“ (1933), „Омагьосаното царство. Избрани приказки“ (1933), „Персийски приказки“ (1933), „Приказки за стария гарван“ (1933), „Самодивско царство“ (1933), „Северни приказки“ (1933), „Славянски приказки“ (1933), „Царица Роза. Приказки“ (1933), „Алмазите на Изток. Приказки“ (1934), „Веселите деца. Приказки“ (1934), „Най-хубавите български приказки“ (1934), „Седемте чудовища: По Пеншон, Нури, Метиве, Еле, Авло, Морен и Робида“ (1934), „Хубави стари приказки“ (1934) и др.

Текстът е изготвен по статията на Едвин Сугарев и библиографията на Аделина Германова и Нина Зафирова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Николай Райнов. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Николай-Иванов-Райнов