Никола Никитов

Никола Савов Никитов (Севлиево, 4.02. 1898 – София, 6.11.1958). Завършва Педагогическото училище в родния си град и учителства известно време в с. Търхово, Севлиевско. Учи филология и литература в Софийския университет след Първата световна война. Сътрудничи на детски издания „Първи цветя“, „Синчец“, „Светулка“, „Сладкодумче“. Съредактор на вестник „Поточе“ (1927 – 1934, заедно с Трайко Симеонов и Ценко Цветанов). Един от основателите и дейните членове на Дружеството на детските писатели (1928). Член на СБП. Автор на множество стихове, разкази, пиеси и исторически повести, предимно за деца и юноши, сред които „Другари. Разкази за деца“ (1927),  „Българската писменост. Начало и развой“ (1929), „Апостоли на българското възраждане. От Паисий до Освобождението. Антология за деца и юноши“ (1933), „Баща на учителите. Неофит Рилски“ (1935), „Възкръсналият българин. В. Е. Априлов“ (1935), „За късче хляб“ (разкази за деца, 1935), „Калугер-бунтовник: Неофит Хилендарски-Бозвели“ (1935), „Късмет“ (пиеса за детски театър, 1935), „Мъченик за род и вяра: Епископ Софроний“ (1935); „Първият буквар: Петър Берон“ (1935), „Светите братя: Св. св. Кирил и Методий“ (1935), „Първоучителят: Свети Климент Охридски“ (1935), „Хвъркатият конник. Г. Бенковски“ (1935); „Баба Тонка“ (1936), „Григор С. Пърличев“ (1936), „Добри Чинтулов“ (1936), „Иван Вазов“ (1936), „Козетка“ (пиеска за деца, 1936), „Райна Княгиня“ (1936), „Княз Борис-Михаил“ (1937), „Тодор Каблешков“ (1937), „Хан Исперих“ (1937), „Хан Крум“ (1937), „Хан Кубрат“ (1937), „Хан Омуртаг“ (1937), „Хан Тервел“ (1937), „Захарий Стоянов“ (1938), „Райко Жинзифов“ (1938), „Петко Р. Славейков“ (1938), „Тодор Каблешков“ (1938), „Апостоли на българската свобода. Антология за деца и юноши“ (1939), „Александър Македонски“ (1940), „Арийци. Перси“ (1940), „Гърци“ (1940), „Немирници. Весели разкази и приказки“ (1940), „Страната на фараоните“ (1940), „Умници. Весели разкази и приказки“ (1940), „Финикиецът Дандал“ (1940), „Гоце Делчев“ (1941), „Любимото цигуларче“ (1941), „Трайчо Китанчев“ (1941), „Трима рибари – трима славни рибари“ (1941), „Наградени сърца. Приказки и разкази“ (1942), „Освободените светци“ (1942), „Снопът на Кубрата“ (1942), „Умникът и глупакът“ (1942), „Аз съм българче“ (пиеса за деца и юноши, 1943), „Мъдрият спасител“ (пиеса за деца и юноши, 1943), „Бегълци“ (пиеса, 1943), „Победителите“ (исторически разкази, 1944); „Медената питка“ (разкази и приказки за деца, 1945), „Чук-почук“ (разкази и приказки за деца, 1945), „Спящата хубавица“ (приказка по В. А. Жуковски, 1947), „Баба Марта внучка жени“ (сценки за деца, 1948),  „Кирил и Методий“ (животописна повест, 1957), „Стани, стани, юнак балкански“ (популярен исторически очерк за деца и юноши, 1960) и др.