Людмил Дринов

Людмил Дринов е роден на 16.05.1915 в София, син e на талантливия детски поет и преводач Стоян Дринов. учи в Първа софийска мъжка гимназия, където се проявява като образцов ученик с широки интереси и публично присъствие. Първото отпечатано стихотворение на Л. Дринов е в във в. „Слънчице“, притурка на сп. „Светулка" когато той е на седем години. За тази публикация малкият Люси получава и награда от издателство „Хемус“ – репродукция на „Корсиканката“. Людмил Дринов става постоянен сътрудник на най-популярните детски списания от междувоенния период – „Светулка“ и „Детска радост“, член е на редакционната колегия на сп. „Ученически подем“, печата в списание „Българска реч“ (с редактор Малчо Николов), във вестниците „Бран“ (с редактор Йордан Влайков), „Жупел“ (с редактор Георги Караславов), „Мисъл и воля“ (с редактор Георги Жечев), в списанията „Младежки подем“, „Детски свят“, във вестниците „Трезвеност“, „РЛФ“, литературното приложение „Рампа“ на сп. „Стожер“, списание „Угари“ (издавано в Шумен с редактор Симеон Маринов), вестник „Светлоструй“ (издаван в русенското село Щръклево с редактор Димитър Добрев), вестник „Ехо“ и др. През лятото на 1932 Людмил трескаво подготвя стихосбирката „Поздрав“, но две седмици след като я показва на Александър Спасов, умира от коремен тиф. Майка му Мария Дринова издава стихосбирката през 1934, две години след смъртта на Людмил. Предговорът е от Елин Пелин, послесловът – от Александър Спасов, а илюстрациите – от Никола Тузсузов. През 1971, по повод 55-тата годишнина от рождението на Людмил Дринов издателство „Народна младеж“ реализира сбирката „Звънчета“ (с редактор Дамян Дамев), която включва 51 стихотворения за деца.

Портретната снимка е предоставена от Общинска библиотека “Стоян Дринов” - Панагюрище