Леда Милева

Леда Гео Милева (София, 5.02.1920 – София, 5.02.2013). Дъщеря на Гео Милев.Завършва Американския колеж в София (1938) и Института за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938–1941). От 1944 до 1951 ръководи детските предавания на Радио София; завежда редакция в изд. „Народна младеж“ (1951–1952); главен редактор (1953–1955) на сп. „Пионерска самодейност“; завеждаща редакция в изд. „Български писател“ (1956); главен редактор на сп. „Дружинка“ (1956–1960); главен редактор на Студията за анимационни филми (1956–1960), завеждаща Детската редакция в изд. „Български писател“ (1965–1966); заместник-директор (1966–1967) и директор (1967–1970) на Българската национална телевизия. Заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ на Министерството на външните работи; постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг посланик (1972–1978). Заместник-председател и председател на Българския ПЕН-клуб (1960–1980); председател и член на Управителния съвет на СБП (1979–1989); главен редактор (1980–1990) на сп. „Панорама“. През 1984–1992 е член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX Народно събрание и VII Велико Народно събрание. 

Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Сред книгите ѝ за деца и юноши са „Заю на разходка“ (1946), „Весело чавдарче. Сб. за утра и забави“ (1949), „Няма време“ (стихове за деца, 1949), „Пионерска дружба“ (стихотворения, 1952), „Сред житата“ (стихове за деца, 1952), „Среща в детската градина“ (1952), „Алена звездица“ (приказки, 1953), „Работна Мецана“ (приказки, 1954), „Разходка в гората“ (стихове, 1955), „Сиводрешко и Бързобежко. Приказка в стихове“ (1956), „Мустакатият Иванчо“ (стихотворения, 1957), „Вескиното патенце. Приказка в стихове“ (1959), „Край елхата“ (стихове, 1959), „Шарена книжка“ (стихове за деца, 1959), „Влакче през града“ (стихове за деца, 1960), „Вместо подарък“ (стихове за деца, 1960), „Двете изворчета“ (поеми, 1960), „Ирина в детската градина“ (поеми, 1960), „Вълни, чайки и деца“ (стихотворения, 1961), „И ние сме ученици“ (стихотворения, 1961), „Бели лястовички“ (стихотворения, 1962), „Шишарко и самолетчето. Приказка в стихове“ (1962), „Весели балони. Избрани произведения за деца и юноши“ (1963), „Здравни картинки“ (поеми, 1963), „По пътечката на дъгата“ (стихове за деца, 1964), „Камиона, комбайна и козлето“ (поеми, 1964), „В една зоологическа градина“ (1965), „Магнетофонна серенада“ (стихотворения, 1966), „Влак-юнак“ (стихове за деца, 1967), „Златоперко“ (пиеси, 1967), „Юначе с калпаче“ (стихотворения, 1968), „Синьото балонче и куклата с розовата рокля“ (приказки, 1968), „Цветни приказки“ (1969), „Листата на брезата. Избрани приказки“ (1970), „Момчето и звездичката. Избрани стихотворения“ (1970), „Когато куклите не спят“ (пиеси, 1973), „Детска градина 105“ (стихове за деца, 1974), „Черно фламинго“ (поеми, 1978), „Лиса и отровната кутия. Приказка в стихове“ (1981), „Грешка-смешка“ (поеми, 1982), „Как идва денят?“ (стихове за деца, 1982), „Джуджето Рони. Приказки в стихове“ (1983), „Къде е хоботът на слона?“ (поеми, 1983), „Момчето без име. Стихотворения и поеми за пионери“ (1984), „Зайченцето бяло“ (стихотворения, 1984), „Пиеса за деца. Сб.“ (1986), „Разкажете ми приказка. Приказки в стихове“ (1990), „Беда в гората“ (приказка в стихове, 1994), „Панаир в гората“ (приказка в стихове, 1995), „Помисли. Отгатни! Гатанки“ (1995), „Мечо скиор“ (приказка в стихове, 1996), „Роси, роси, росица (стихове за деца, 1997), „Приказки за трите лисички“ (1998), „Кой е бос и кой обут. Книжка от картинки“ (2001), „Карнавал в гората. Избрани стих., гатанки, приказки и поеми за деца“ (2003), „Златна есен“ (2011), „Залъгалки“ (2011), „Китна пролет“ (2011), „Топло лято“ (2011), „Снежна зима“ (2011), „Приказки любими в рими“ 2013), „Имало едно време: залъгалки и гатанки, нови и непознати, любими и незабравими“ (2013) и др.

Текстът е изготвен по статията на Росица Чернокожева и библиографията на Нелма Вълчева в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Леда Милева. // Речник на българската литература след Освобождението:  http://www.dictionarylit-bg.eu/Леда-Гео-Милева#biblio