Лъчезар Станчев

Лъчезар Дончев Станчев (Вършец, 12.9.1908 – София, 13.3.1992). Завършва гимназия в София (1927) и романска филология в Софийския университет (1937). Специализира френски език и литература в Париж (1937). Учител по френски и български език в мъжката гимназия в Лом (1941–1942). Лектор по френски език в Държавна политехника (1942 – 1948). Завежда отдел „Литература и изкуство на чужди езици“ в ДСП „Хемус“ (1967 – 1969), редактор в „Литература и изкуство на чужди езици“ в агенция София-прес (1969 – 1971). Сътрудничи на много детски периодични издания. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927, а първата приказка за деца – в сп. „Светулка“ през 1928. Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933–1948). Издател и редактор е на библиотеката „Герои“ (1940 – 1943) с илюстратор Вадим Лазаркевич, на вестника за деца „Весело лято“ (1938 – 1941) и библиотеката „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Елена Бояджиева). Основател и главен редактор на списанията „Чавдарче“ (1946 – 1948), „Дружинка“ (1948 – 1949) и „Славейче“ (1957 – 1967). Наречен от Валери Петров „поета на усмивката“. Сред книгите му за деца и юноши са „Зайо Байо воденичар“ (поемка, 1933), „Лудориите на Летка – Бежковата братовчедка“ (1934), „Веселите пътешествия на Бежко, Бързолет и Летка“ (поемки, 1935), „Щъркел шарен дългокрак“ (стихотворения, 1938), „Намереното съкровище: Борба под земята“ (роман, 1938), „Веселба в гората“ (приказки, стихотворения, 1938), „Юнашка дружина“ (приказки, разкази, 1938), „Сто врабци на гроздобер“ (стихове за деца, 1939), „Весели приключения“ (поеми, 1942), „Бежковците из Европа“ (поеми, 1943), „Българска олимпиада с най-весела награда“ (поеми, 1943), „Весели случки“ (1943), „Горска приказка“ (приказка в стихове, 1944), „Кой ще ни познае“ (гатанки, стихотворения, 1945), „Весели другари“ (стихове, 1946), „Умният рибар“ (1946), „Заю, Ежко и Лисана“ (1949), „Весела година“ (приказки, стихотворения, 1947), „Аз съм вече ученик“ (1955), „Сред игри и песни. Стихотворения и гатанки за най-малките“ (1955), „Пионерска тръба. Стихотворения, басни и гатанки“ (1956), „Гости крилати от страни непознати“ (1958), „За червената връзка. Поема за деца и юноши“ (1958), „Момчето от село Мечка и катеричката Жълъдка. Приказка за Освобождението“ (1958), „Шарени пера в родната гора“ (стихове, 1958), „Ачо – гумено човече“ (поема, 1960), „Бежко, весел фотограф“ (приказка в стихове, 1963), „Слънце огрява Балкана. Поема за юноши“ (1961), „Веселата класна стая. Приказки в стихове“ (1963), „Ех да може“ (стихове за деца, 1963), „Разиграй се, пръчко здрава“ (приказка в стихове, 1963), „Червеното хвърчило. Стихотоврения и поеми за юноши“ (1963), „Педя човече – лакът брада“ (поеми, 1964), „Бодко бързоходко. Приказка в картини“ (1965), „Приключенията на две мравки“ (приказки, 1966), „Сладки ли са пържените рибки“ (приказки, 1966), „Боички-сестрички. Стихотворения, въртележки-смешки, верижки, броилки, гатанки“ (1967), „Слънчеви капки“ (1968). „Книжка верижка“ (стихотворения за деца, 1969), „Сребърно звънче. Въртележки, гатанки, стихотворения, верижки“ (1969), „Братче и сестриче. Сценка“ (1971), „Бойко на чудните острови. Повест за деца“ (1972), „Колелото на годината. Стихотворения и приказки в стихове за деца“ (1974), „Малкият моряк от Девня“ (разкази, 1974), „Приказни пътеки“ (приказки в стихове и поеми за деца, 1974), „Защо избягах от къщи. Роман за деца и юноши“ (1979), „Кой освободи Топлия вятър. Роман за начална и средна училищна възраст“ (1979), „Приказка за Маца завистлива“ (1979), „Чудният дядо. За нач. училищна възраст“ (1982), „Облаци с картинки“ (1983), „Многознайка. Що е то? 100 гатанки и още нещо“ (1983), „Приказка за житото и жълтичката“ (1983), „Златното перо. За нач. училищна възраст“ (1984), „България е моята родина“ (стихотворения, 1985), „Приказни пътешествия. Роман“ (1987), „Василчо и истинското слонче“ (1988), „Скривалището. Разкази за пионери“ (1989) и др.

Текстът е изготвен по статията и библиографията на Емилия Алексиева в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Лъчезар Станчев. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Лъчезар-Дончев-Станчев