Иван Вазов

Иван Минчов Вазов (Сопот, 27.07.1850 – София, 22.09.1921). Завършва местното взаимно и класно училище, през 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Б. Петков (бащата на Хр. Ботев), като става негов помощник – подидаскал. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, а през 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото публикувано стихотворение на Вазов – „Борба“. Печата в „Периодическо списание“, сп. „Читалище“, в. „Отечество“, в. „Свобода“ и др. Първите му стихосбирки са „Пряпорец и гусла“ (1876) и „Тъгите на България“ (1877), следват стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), цикълът „Епопея на забравените“ (1881), „Поля и гори“ (1884), „Италия“ (1884), „Сливница“ (1886) и др. Вазов е автор и на 9 поеми, създадени в периода 1879–1884.

В продължение на пет години заедно с Константин Величков Иван Вазов участва в редактирането на в. „Народний глас“, става главен редактор на издаваното от Пловдивското научно книжовно дружество сп. „Наука“. За нуждите на списанието той написва спомените си „Неотдавна“, които са неговият дебют като белетрист. През 1885 Вазов и Величков основават сп. „Зора“, съставят заедно и прочутата двутомна „Българска христоматия“. През 1890 Вазов основава сп. „Денница“. Още през 80-те г. народният поет създава и най-големите си постижения в областта на художествената проза – повестите „Немили-недраги“ (1883) и „Чичовци“ (1885) и романа „Под игото“, публикуван в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1894). Следват романите „Нова земя“ (1896) и „Казаларската царица“ (1903), повестите „Иван Александър“ (1907) и „Нора“ (1908). През 1893 Вазов издава два тома разкази „Драски и шарки“, критично насочени към съвременността му; следват разказите „Иде ли?“ и „Тъмен герой“ през 1895, сборниците „Видено и чуто“ (1901) и „Пъстър свят“ (1902).  Голям дял в художествената проза на Ив. Вазов заемат пътеписите му, популярност му донасят и драмите „Хъшове“ (1894), „Вестникар ли?“ (1900), „Борислав“ (1909), „Към пропаст“ (1910), „Ивайло“ (1913) и комедията „Службогонци“ (1903).

Сред книгите за деца на Иван Вазов са „Стихотворения за малки деца“ (1883),  „Стихотворения за деца“ (1938), „Синият синчец“ (1949), „Аз съм българче. Стихотворения за деца“ (1958), „Българин да се наричам… Стихове за деца“ (1977) и др. 

Текстът е изготвен по статията на Милена Цанева и библиографията на Аделина Германова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж. Иван Вазов. // Речник на българската литература след Освобождението:  http://www.dictionarylit-bg.eu/Иван-Минчов-Вазов#biblio