Материалите на сайта са предназначени само за образователни и научни цели. С натискането на бутон "Съгласявам се" Вие декларирате, че ще ги използвате единствено в рамките на това предназначение.
Георги Михайлов Райчев (с. Топрак хисар, дн. с. Землен, Старозагорска обл., 7.12.1882 – София, 18.02.1947). Не успява да завърши гимназиалното си образование, работи като писар в Стара Загора (1906 – 1907), а по-късно като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908 – 1910) и VI мъжка прогимназия в София (1910 – 1919). По време на войните е мобилизиран като редник, но след 1916 е военен кореспондент към редакцията на военните издания сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. След Първата световна война работи като библиотекар в Министерството на финансите (1919) и в Народното събрание. Коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Сътрудничи в детските списания. Сред книгите му за деца и юноши са „Божи дарове“ (детски разкази, 1930), „Ягодова майка“ (приказки, 1933), „Най-хубавото птиче. Избрани приказки и разкази“ (1937), „Водният цар. Разказчета за деца и юноши“ (1938), „Чудното огледало“ (приказки, 1939), „Котешки заговезни“ (разкази, 1940), „Невидимият ездач“ (приказки и разкази, 1941), „Измамената лисанка“ (разкази, 1942), „Калинка“ (1943), „Крилати гости“ (разкази, 1943), „Борко веселият“ (разкази, 1945). „Марко мързеланко. Весели приказки“ (1945), „Врабци-крадци“ (разкази, 1946) и др.
Текстът е подготвен по статията на Елка Константинова и Пенка Ватова за Георги Райчев и библиографията, изготвена от Нелма Вълчева и Нина Зафирова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Георги Райчев. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Георги-Михайлов-Райчев
Website name © 2025 All Rights Reserved