Снимки

Георги Славов Караславов (с. Дебър, 12.01.1904 – София, 26.01.1980). Завършва гимназия в Първомай (1922). Постъпва в Телеграфо-пощенското училище в София, учи в педагогически училища в Харманли (1923) и Казанлък (1924–1925), следва агрономство в Софийския университет (1925–1928), Карловия университет в Прага (1929–1930), завършва в България (1930). Участва в списването на вестниците „Ведрина“ и „Кормило“. Директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1947–1949), главен редактор на сп. „Септември“ (1952–1958), главен секретар и председател на СБП (1958–1962). Започва да пише стихотворения през 1916. За първи път печата стихотворение през 1920 в сп. „Ученическа мисъл“. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Уличници“ (1926), следва сборникът „Кавалът плаче“ (1927). През 1931 Караславов издава първия си роман „Споржилов“, следват „Татул“ (1938), „Снаха“ (1942),  поредицата „Обикновени хора“ (1952–1975), от която излизат 6 части. Автор е и на драматични творби и книги за деца. Сред книгите му за деца и юноши са: „Пилето със златната перушина“ (1938), „На село. Роман за деца и юноши“ (1942), „Заешки планове. Приказки“ (1943), „Крилатият Данко. Разкази за деца и юноши“ (1943), „Чудната свирка. Разкази за деца“ (1943), „Орлов камък. Родопска легенда за юноши“ (1946), „Храбрата дружина. Разкази за деца“ (1950), „Ленко. Повест за деца“ (1957), „Петю на море. Разказ“ (1958), „Малкият откривател. Разкази“ (1959), „Пухкавите пиленца. Разказ“ (1960), „Бялото теленце“ (1967), „Разкази за деца“ (1969), „Белуша“ (1972), „Разкази за деца“ (1973), „Учените мишки“ (приказка за деца, 1973), „Мравчо-Главчо“ (приказки, 1974) и др.

Текстът е подготвен по статията на Елена Борисова и библиографията, изготвена от Северина Георгиева и Аделина Германова за Георги Караславов в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Георги Караславов. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Георги-Славов-Караславов#biblio