Гео Милев

Гео Милев (псевд. на Георги Милев Касабов) (Раднево, 15.01.1895 – София, след 15.05.1925). Като ученик в Старозагорската гимназия издава ръкописни вестници, пише стихове и превежда. Следва романска филология в Софийския университет (1911–1912) и продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914), където слуша лекции по философия и театрално изкуство и пише дисертация за Рихард Демел. През 1916 е мобилизиран. На 29 апр. 1917 при Дойран е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 заминава за Берлин, където се подлага на редица операции, свързва се с немски писатели и художници експресионисти, сътрудничи на експресионистичното сп. „Акцион“. След завръщането си се установява в София, където издава сп. „Везни“ (1919–1922). На 15 януари 1924 заедно с Антон Страшимиров и Христо Ясенов започва да издава сп. „Пламък“, в което публикува текстове, издържани в стилистиката и идеологията на левия експресионизъм и активизма. Заради поемата „Септември“ кн. 7–8 на „Пламък“ е конфискувана, през януари 1925 списанието е спряно, а Милев е осъден на една година затвор. На 15 май 1925 изчезва безследно. Установено е, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци. 

Еднакво значим като поет, критик и теоретик на изкуството, преводач, автор на лиризирани прозаически късове, стихотворения, поеми, статии и рецензии, някои от които с манифестен характер, Гео Милев пише и за деца. Сред книгите му за деца и юноши са „При животните“ (стихове за деца, 1913), „Кагсагсуг. Ескимоска приказка“ (1926), „Юначното ескимосче“ (1926), „Гео Милев за деца. Сборник от оригинални и преводни стихотворения, приказки и разкази за деца“ (1941) и др.