Емилиян Станев

Емилиян Станев е псевдоним на Никола Стоянов Станев (Велико Търново, 28.02.1907 – София, 15.03.1979). Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия – в гр. Елена. Следва известно време в Художествената академия в София, а след това два семестъра в Свободния университет. Първият печатан разказ на писателя е „Срещу Великден“ (1931), а първият разказ, под който се подписва с псевдонима си Емилиян Станев, е „Крадецът и кучето“, публикуван във в. „Литературен глас“ от 12.XII. 1934. За деца започва да печата в редактираното от Емил Коралов и Лъчезар Станчев вестниче „Весела дружина“. Сред книгите му за деца и юноши са „През води и гори. Приключенията на един таралеж и една костенурка“ (1943), „Лакомото мече. Разкази за деца“ (1944), „Тежък живот“ (1948), „Повест за една гора. Роман за юноши“ (1948), „Чернишка. Повести“ (1950), „Когато скрежът се топи" (1950), „Януарско гнездо. Разкази“ (1953), „Слънчевото зайче. Разкази“ (1954),„Палавница. Приказка“ (1955), „Пролетна разходка. Приказка“ (1955), „Горски чудеса. Весели приказки за деца“ (1955), „Къщичка под снега. Приказка за деца“ (1955), „Бодливият трън. Приказка за деца“ (1956), „Козелът. Разкази“ (1958), „Страшната птица. Приказка“ (1958), „Съби. Разказ за деца“ (1965), „Няма що”. Приказка за деца" (1968) и др.