Добри Немиров

Добри Немиров

Добри Немиров е псевдоним на Добри Харалампиев Зарафов (Тутракан, 3.2.1882 – София, 30.9.1945). Скоро след раждането му семейството се премества в Русе, където писателят израства. Учи в Русенската гимназия, но не завършва средно образование, тъй като след пети клас е принуден да започне работа като писар. Занимава се с изобразително изкуство (живопис и скулптура), играе в театрални постановки в Русе. През 1905 пристига в София. Участва в учредяването на Съюза на българските писатели (1913). До 1918 работи като библиотекар в Българското книжовно дружество (дн. БАН), както и в Министерството на благоустройството. Дебютира още на 16-годишна възраст – статията му „Нашият театър“ в сп. „Ново време“ (1898, № 11 – 12) разглежда критически репертоара на трупата „Сълза и смях“. Сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Демократически преглед“, „Хиперион“, „Знание“, „Листопад“, „Обществена мисъл“, „Литературен живот“, „Из нов път“, „Нова струя“, „Съвременна илюстрация“, „Художествена  култура“, „Огнище“, „Завети“ и др. Участва в хумористични издания като сп. „Оса“, в. „Щурец“, в. „Порой“, а във в. „Маска“ печата свои карикатури. Наред с това, в сп. „Българска мисъл“ Немиров публикува и драми. Д. Немиров е изключително продуктивен автор на разкази, очерци, фейлетони, приказки, литературно-исторически материали, статии по културни и обществено-политически въпроси, рецензии, отзиви за художествени изложби и филми. Пише и разкази и драми за деца, сред които „Пиеси за деца (Най-добрият лекар, Двамата Петьовци, Загубени, Царят на мъдростта)“ (1919), „Когато бях малък. Избрани разкази. За средна училищна възраст“ (1955) и др.  

Текстът е подготвен по статията на Румен Шивачев и библиографията, съставена от Нина Зафирова за Добри Немиров в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Добри Немиров. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Добри-Немиров