Творческа работилница с ученици от 32.СУИЧЕ

Творческа среща по повод 135-годишнината от рождението на Дора Габе, организирана от ученици и учители от 32.СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ по проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“

На 10 март 2023, петък, от 12.00 ч. в Актовата зала на 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в София се проведе творческа работилница, посветена на 135-годишнината от рождението на Дора Габе. Срещата се организира по инициатива на учители и ученици от 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ и бе с фокус върху книгата на Дора Габе „Някога“, определена от Владимир Василев като „малки психологически етюди в поетична форма“.

Участници в работилницата бяха ученици от 11. клас, профил „Философия и литература“ с ръководители Петър Михайлов, преподавател по български език и литература и член на екипа на проекта, и д-р Диляна Филипова, културолог, преподавател по философия. Съорганизатори на форума са ръководителят на проекта доц. Александра Антонова, която допринесе за непосредствената атмосфера, създадена от д-р Росица Чернокожева – член на екипа със съдействието на колегата ѝ д-р Боряна Кръстева – психотерапевт. А що се отнася до методическата част – можеше да се разчита на опита и всеотдайността на доц. Огняна Георгиева-Тенева, също част на екипа по проекта „Българската литература за деца и юноши ХХ – ХХI век“. 

Първата част на работилницата бе разработена върху психодраматична концепция в прочита на седем стихотворения на Дора Габе и бе ръководена от д-р Росица Чернокожева и Боряна Кръстева, психотерапевт. На учениците бе дадена задачата без каквато и да било предварителна подготовка да възпроизведат по групи сценично стихотворенията „Мъдър“, „Лакомчо“, „Грях“, „Тръгнали“, „Екскурзия“, „Криеница“ и „Горкия“ и бяха стимулирани да споделят свои спомени и усещания при съпреживяването на текстовете, да си спомнят как самите те са се усещали на 5-годишна възраст, а след това да коментират преживяването на цялостната ситуация на психодраматичен прочит, който цели да стимулира себеизследването и себеизразяването на учениците и повишаването на тяхната емоционална интелигентност, креативност и спонтанност. 

Втората част бе изцяло подготвена от учениците и техните преподаватели върху първото издание на „Някога“ от 1924 (изд. „Златорог“) и второто издание от 1938 (изд. „Завети“), като в залата бяха налични и двете автентични издания, превърнали се отдавна в библиофилска рядкост. Учениците направиха кратка презентация за Дора Габе с биографични акценти и представиха всяка от 14-те части на книгата в малки екипи, в тематични и мотивни акценти, като част от задачата е била да разчетат сами езика на оригиналните издания с правопис отпреди 1944 г., запазил еровете в окончанията на думите, двойното е, голямата носовка. Главите от книгата бяха интерпретирани през приказната и авангардната (сюрреалистичната) поетика, които създават света на малкото момиченце като художествено пространство, силно лиризиран, анимиран, предметно, цветово, звуково, обонятелно и тактилно стилизиран, фрагментиран, циклизиран – свят на сънища, страхове, очакване и въпроси, на образи символи, на физически и емоционално опозитивни пространства (стая/дом – природа, земя – небе, празник – делник, реалност – сън, любов – насилие, норма – лудост, фолклор – религия, живот – смърт). Свят, роден от болезнена впечатлителност, свят на звезди, жита, животни и хора. „В тази книга Дора Габе разкрива сложния свят на порастващото дете с неговите страхове и надежди, сетивата му за природата. Книгата е автобиографична и образите от семейството на писателката са обрисувани с много любов и проникновение“, посочи д-р Росица Чернокожева. Цялата творба е свързана със съня, отворена е към звездите и вселената. Малкото момиченце поставя философски въпроси, на които търси адекватен отговор: Къде съм била, преди да ме роди Мама? И как така звездите хем са така близо, хем са така далече…

14-те части на „Някога“ бяха и диалогично прочетени – с повестта „Преди да се родя“ на Ивайло Петров, 100-годишнина от рождението на когото отбелязваме през 2023, с разказа „По жътва“ на Елин Пелин, с романа „Тютюн“ на Димитър Димов, с „Да се завърнеш в бащината къща“ на Дебелянов, във философски и психоаналитични паралели. 

PDF Title