Змей Горянин

Змей Горянин (псевд. на Светозар Акендиев Димитров) (Русе, 11.01.1905 – София, 25.08.1958). Завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ (1924). От 1924 до 1926 работи в Общинското земеделско стопанство край Русе. До края на 1929 е редактор на в. „Русенски новини“. Сътрудник на новооснования Дом на изкуствата и печата в Русе (1926–1930) и на в. „Светлоструй“ (1928). През есента на 1930 се премества със съпругата си в София, работи като счетоводител в Дирекцията за закупуване и износ на храни „Храноизнос“, по-късно в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи достига до поста началник-отделение (1938). През 1941–1943 три пъти е мобилизиран като военен дописник и писател лектор. Щатен драматург на Софийския областен театър. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава множество книжки от художествените библиотеки за деца и юноши „Златен клас“, „Родно гнездо“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Aктивен сътрудник на „Детска радост“, „Светулка“, „Детски живот“, „Весела дружина“, „Пътека“, „Прозорче“, „Християнче“ и др. Твори в различни лирически и белетристични жанрове. Пише по традиционни за детската литература теми, като трудолюбие, семеен уют, природа, сезони. Създадените от него художествени образи на детската игра, изобретателност и самостоятелно действие спомагат за еманципирането на българската детска литература от дидактизма. Широките му  интереси – медицина и фармация, астрономия, философия, филателия, нумизматика, внасят в творчеството му тематично разнообразие. Образните въплъщения на историята у него са синхронни с изключителното внимание на литературата ни от междувоенния период към средновековните български царе и славни битки, но стоят далеч от клишето на масовите детски четива, отличавайки се с внимателно проучване на документалния материал и с оригинален поглед към него. Специален акцент поставя върху християнскта проблематика, която разработва последователно и многостранно. Християнското в неговото творчество намира различни смислови интерпретации: в част от произведенията му християнската нравственост е представена като общокултурна ценност; текстовете със сюжет от далечното минало обикновено полагат историята в библейска перспектива; съществуват и множество творби с изчистено библейска проблематика. Общото в тези различни подходи към християнското е в идеята, че отвъд всекидневната мяра за нещата има и друга, по-мащабна, която привлича човека в любовта и в доброто, насочва го към нравствено усъвършенстване, убеждава го, че дълбокият смисъл на съществуването е в разбирателството, простодушието и взаимността. През 1937–1938 в съавторство с учителя Иван Георгиев пише учебници и помагала по история и отечествознание. След Девети септември изпада в немилост и негови произведения се публикуват рядко. Изключителната му популярност заглъхва. През октомври 1944 попада в Списъка на фашистката литература, през ноември е арестуван при първата вълна на комунистическите репресии, книгите му са инкриминирани и включени в списъка за изземване от библиотеките. През 1952 в Списъка на вредната литература попадат 17 книги на Змей Горянин. Сред книгите му за деца и юноши са „Лудориите на котарака Панчо. Стихотворения за деца“ (1938), „Мач в гората. Весел разказ за деца и юноши“ (1939), „Кирчо, Мирчо и Тирчо. Приказка“ (1941), „Бог забавя, ала не забравя. Приказка“ (1943), „Веселият Врабчо. Приказка“ (1943), „Дървеното конче. Приказки за Милчо“ (1943), „Златната паричка. Приказка“ (1943), „Милостивото момче. Приказка“ (1943), „Немирните боички. Приказка“ (1943) и др.  

През 1990-те години идва неговата реабилитация, но засега единственото издание с негови творби за деца е „Лудориите на котарака Панчо“ (1992). 

Литературнокритическата част от текста е изготвена от Огняна Георгиева-Тенева. 

Биографичните и библиографските данни са почерпени от статията на Андриана Спасова и библиографията на Северина Георгиева в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Змей Горянин. // Речник на българската литература след Освобождението:  http://www.dictionarylit-bg.eu/Змей-Горянин#biblio