Васил Стоянов

Васил Иванов Стоянов (Ески Джумая, Княжество България, 1.05.1880 – Велико Търново, 1962). Учи последователно в Ески Джумая, Котел и Лом, а след това завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като учител в село Бероново. През 1909 заминава за Нойщерлиц, Германия, където продължава образованието си и през 1911 завършва инженерство и архитектура. След завръщането си до 1929 Стоянов работи във Велико Търново като асистент-инженер. Междувременно пише и публикува стихотворения за деца. Първото му издадено произведение е стихотворението „Пролет“, отпечатано в списание „Звездица“ през март 1900. Освен на „Звездица“ Стоянов сътрудничи и на списанията „Светулка“, „Детски свят“, „Детска радост“, „Дружинка“, „Славейче“. Автор е на книгите „Стихотворения за деца“ (1904), „У дома и на полето“ (1906), „Искрици“ (1907), „На припек“ (1930), „Кукуригу“ (1951), „Цигу-мигу“ (1955), „Дядови гатанки“ (1961), „Нова книжка“ (1962) и др.