Матвей Вълев

Вълев, Матвей (псевд. на Димитър Христов Вълев) (Ямбол, 21.10.1902 – 7.11.1944, с.  Бугарени, дн. Сърбия). От 1922 публикува хумористични творби в списанията „Маскарад“ и „Българан“. Първият му белетристичен опит – „Из записките ми“, излиза в „Българан“ през 1922. През юни 1923 заминава за Германия, за да следва журналистика. Печата в „Нарстуд“, „Звънар“, „Пламък“ и в левите немски вестници „Rote Fahne“ (орган на ГКП), „Die Welt am Abend“, „Berliner Tagesblatt“.  През 1930 се преселва в Бразилия, завръща се в родината през 1934. През 1935–1942 е чиновник в Столичната община; в началото на 40-те редактира луксозното илюстровано сп. „Сердика“. От 1938 работи в Радио София, където заедно с Никола Вапцаров създава радиотеатъра. Заедно с Ангел Каралийчев е автор на първата българска радиопиеса – „Крилата помощ“ (1938), поставена в Радио Варна. Съвместно с Елисавета Багряна пише пиесата „Госпожата“ (1938), поставена същата година в Народния театър. Сътрудничи на около 60 издания – списанията „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Българска мисъл“, „Жупел“, „Летец“, „Родолюбие“; на вестниците „Кормило“, „Фронт на трудово-борческите писатели“, „Слово“, „Мир“, „Вестник на жената“ и др. След 9.ІХ.1944 заради участието си във в. „Щурец“ е причислен към писателите, поддали се на „фашистки влияния“. Доброволец във Втората световна война, загива в сражение с албанска СС дружина. Сред текстовете му за деца и юноши са разказите от книгата „Малките мореплаватели“ (1939), „Крилата помощ. Пиеса в 3 карт.“ (в съавторство с Ангел Каралийчев, 1938), „Разковниче. Пиеска за малки спестовници в 3 карт.“ (в съавторство с Йордан Стубел, 1939), младежките пиеси „Пороят. Пиеска в 2 карт.“ (1939), „Мечка стръвница. Весела игра в 2 д.“ (в съавторство с Йордан Стубел, 1939), разказите “Очите на елхичката”, “Майка”, ‘Скъпоценен камък", “Въртан и Марийка”, публикувани в сп. “Прозорче” и др.

Текстът е подготвен по статията на Сабина Беляева и Добромир Григоров и библиографията, съставена от Диана Ралева в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Матвей Вълев. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Матвей-Вълев#biblio