Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров Попзахариев (с. Груинци, Босилеградско, Сърбия, 4.11.1885 – София, 23.05.1943). Български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Завършва Кюстендилското педагогическо училище в 1904. В периода 1904 – 1906 е учител в селата Долни Коритен, Софийска област, и Долна Лисина, Босилеградско. Записва литература в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия и литература във Фрибурския университет, Швейцария (1912). Учител в Лом и Хасково (1912 –1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния фронт и в Главна квартира в Кюстендил. След войната се установява в Кюстендил (до 1923), преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия и философия във Висшия педагогически курс. През 1923 заедно със семейството си се установява в София. Частен доцент (1923 – 1943) в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет. Сред книгите му за деца и юноши са „Росни капки“ (стихове за деца, 1931), „Цар Януари. Приказки за деца“ (1938) и др.

Текстът е изготвен по статията на Цветанка Атанасова и библиографията на Нина Зафирова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Емануил Попдимитров. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Емануил-Попдимитров