Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева (София, 16.04.1893 – София, 25.03.1991) е българска поетеса, авторка книги за възрастни и деца, преводачка. Започва образованието си в София, а през 1906, след като завършва прогимназия, се премества със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910. През 1911 – 1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. Първата ѝ стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927, а последната – „На брега на времето“ – през 1983.  Автор е на книгите за деца „Търкулната годинка. Стихотворения за деца“ (1931), „Звездички“ (стихове за деца, 1938), „Чудната елха“ (стихове за деца, 1942), „Детски дни щастливи. Избрани стихове за деца“ (1950), „Майско утро“ (стихове за деца, 1951), „Обичам те, Родино! Избрани стихотворения за деца“ (1956), „Орлякът излита. Избрани стихотворения за деца и юноши“ (1960), „Другарче в пътя“ (стихотворения, 1975) и др., както и на малките поеми „Самолет за Москва“ (поема за юноши, 1953) и „Влак“ (1955) и др. В съавторство с М. Попова пише пиесата за деца „Чуден сън. Сред насекомите“ (1952).

Текстът е изготвен по статията на Александра Антонова и библиографията на Аделина Германова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Елисавета Багряна. // Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Елисавета-Багряна