Елин Пелин

Елѝн Пелѝн е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (с. Байлово, Софийска област, 8.07.1877 – София, 3.12.1949) Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва образователни степени, съответстващи на днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия, но се самообразова. През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище.  От есента на 1899 се установява в София. Елин Пелин постъпва като библиотекар в Университетската библиотека, където остава до 1907. В периода 1910–1916 работи в хранилището на Народната библиотека. През 1924 става първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в столицата и не напуска този пост до пенсионирането си през 1944. Редактира детските списания „Веселушка“ (1908 – 1910), „Чавче“ (1913 – 1914), „Светулка“ (1904 – 1944, 1945 – 1947), в. „Пътека“ (1933 – 1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945). През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на книгите за деца и юноши „Златни люлки. Стихове за малки деца“ (1909),  „Китка за юнака“ (разкази, 1917), „Пижо и Пендо“ (хумористични стихове, разкази и диалози на шопски диалект, 1917, 2 попр. изд. 1918), „Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Две картини из живота на животните“ (1918), „Гори Тилилейски“ (приказки за деца, наредени в стихове, 1919), „Петльо герест златоперест“ (рус. нар. приказка, 1919), „Сладкодумна баба“ (нар. приказки, 1919), „Правдата и кривдата“ (нар. приказки, 1920), „Сватбата на Червенушко“ (весела история в стихове за деца, 1924), „Цар Шишко“ (приказки в стихове, 1925), „Трите баби“ (стихотворна приказка, 1926), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (стихове за деца, 1931), „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“ (1931), „Поточета бистри. Стихотворения за деца“ (1931), „Ян Бибиян на Луната“ (1934), „Дядовата ръкавичка“ (1937), „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (сценирана приказка, 1939), „Три баби“ (1940), „Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“ (1940), „Страшен вълк“ (приказки в стихове, 1944), „Дневник на Пътечко“ (стихове, 1946), „Приказки за Бобо“ (1946). „Приказки и басни“ (1949) и др.

Текстът е подготвен по статията на Миряна Янакиева и библиографията, изготвена от Аделина Германова за Елин Пелин в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Елин Пелин. // Речник на българската литература след Освобождението http://www.dictionarylit-bg.eu/Елин-Пелин