Анна Каменова

Псевдоним на Анна Михайлова Маджарова-Стайнова. Родена в Пловдив. Завършва гимназия в София, записва право в Софийския университет, но не завършва. Посещава лекции по литература в Лондон и Петербург. През 1919 се омъжва за акад. Петко Стайнов. Техният дом се превръща в своеобразен културен център. Анна Каменова е член на Секретариата на Съюза на българските писатели (1930), член на българския ПЕН-клуб (1930), секретар (1938) и председател на клуба (1967–1971), член на редакционната колегия на в. „Литературен фронт“ (1944–1956), член на Управителния съвет на Общонародния комитет за българо-съветската дружба (1950), член на Управителния съвет на Комитета на българските жени (1954–1960). Първата публикация на А. Каменова е статията „Тържеството на славянството“ (1919) във в. „Мир“. Занимава се активно с литературна, публицистична и обществена дейност. Редовен сътрудник е на сп. „Златорог“, където публикува пътеписи, разкази, есета, рецензии за художествени произведения, отзиви за различни културни събития.  Художествения си дебют със самостоятелна книга Анна Каменова прави с романа си „Харитининият грях“ (1930), следван от романите „Градът е същият“ (1933) и „Пет момичета“ (1937). Сред литературното ѝ творчество се открояват и нейните пътеписи, като „С Мариела на път“ (1935) „Неповторимото“ (1942) и „Индия“ (1962), доработен и публикуван под заглавие „Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963) в съавторство с Петко Стайнов. След 1944 Каменова не престава да пише. През 1957 публикува романа „Близо до София“, следван от няколко сборника с разкази, повести и исторически очерци. 

Специфичен акцент в творчеството на Анна Каменова са книгите ѝ за деца и юноши, като „Къто, Кото и Куто. Разкази“ (1975) и „Неочаквано пътуване“ (1977).