Константин Константинов

Константин Илиев Константинов (Сливен, 20.08.1890 – София, 3.01.1970). Начално и средно образование получава в родния си град. През 1911 завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1912 започва стаж в Софийския окръжен съд. Член-съдия във Врачанския окръжен съд (1914), мирови съдия в Цариброд (1914 – 1915). Работи като юрист в Ловеч, след това отново във Враца. След Първата световна война постъпва в Софийския окръжен съд като заместник-прокурор, а след това като съдия в Трето гражданско отделение. От 1923 до 1934 е юрисконсулт на Българската централна кооперативна банка, а от 1935 до 1944 – адвокат в Кооперативната централа „Напред“. В периода 1945 – 1947 е председател на секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, същевременно е председател на СБП (1945 – 1946). От 1946 е директор на Института за преводна литература при Министерството на информацията и изкуствата. Автор на разкази, пътеписи, есета, художествено-документална проза. Сред книгите му за деца и юноши са „Приказки за тебе“ (1924), „Приказки на щурчето“ (1927), „Боса команда. Разказ“ (1929), „Отбор юнаци. Весели разкази“ (1933), „Приключенията на котарака Мър-Мър“ (разкази, 1937), „Ехо-о-о. Разкази за деца“ (1938), „Когато децата заспят“ (приказка, 1962) и др. 

Текстът е подготвен по статията на Александра Антонова и библиографията, съставена от Нина Зафирова в Речник на българската литература след Освобождението. Вж.: Константин Константинов.// Речник на българската литература след Освобождението: http://www.dictionarylit-bg.eu/Константин-Илиев-Константинов