Йордан Стубел

Йордан Стубел

  • Роден: София, 19.02.1897
  • Починал: София, 30.12.1952
  • Басни по Лафонтена
    • Басни по Лафонтена
    • София
    • Хемус
    • 95 страници
    • Художник Никола Тузсузов
    • Държател: Институт за литература - БАН
    Снимки
    • Снимки
    • Държател: Национален литературен музей
    Поезия за възрастни и сатира
    • Поезия за възрастни и сатира
    • а 1163 - 85
    • Държател: Национален литературен музей
    Спомени на Николина Стубел
    • Спомени на Николина Стубел
    • НС 346
    • Държател: Национален литературен музей
    Сказки и спомен на Йордан Стубел
    • Сказки и спомен на Йордан Стубел
    • а 707 - 79
    • Държател: Национален литературен музей
    Писма от Дора Габе - четвърта част
    • Писма от Дора Габе - четвърта част
    • Държател: Национален литературен музей
  • Йордан Стубел е псевдоним на Йордан Иванов Бакалов (София, 19.02.1897 – София, 30.12.1952). Известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет учи право в Софийския университет. Писателят приема псевдонима Стубел още с първите си опити в детската литература. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други. Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи. В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. Сред книгите му са „Веселите роднини. Поеми за деца“ (1926), „Златното яйце“ (стихотворения, 1926), „Шарена книжка. Стихове за деца“ (1929), „Дим се дигна. Нар. песен“ (1931), „Скитница-игла. Поема за деца“ (1931), „Небивало. Стихотворения за деца“ (1931), „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ (поеми в проза, 1932), „Гост от Бомбай. Небивала история“ (поеми в проза, 1933), „Златната катеричка. Игра в пет картини“ (1933), „Пролетно хоро. Стихове за деца“ (1933), „Лакомият Живко. Стихотворения за деца“ (1935), „Ламя троеглава“ (приказка, 1935), „Щурче свири“ (поеми, стихотворения1936), „Бабина градинка. Стихове за деца“ (1937), „Лудориите на Писана. Весели поеми за деца“ (1937), „Небесни камбани. Сборник стихове“ (1937), „Мома хубавица. Стихове за деца“ (1938), „Сурва, сурва година. Стихотворения за деца“ (1938), „Разковниче. Пиеска за малки спестовници в 3 картини“ (в съавт. с Матвей Вълев, 1938), „Бяла Коледа. Стихотворения за деца“ (1939), „Богородична люлка. Стихове“ (1940), „Наказаните вълци. Поема“ (1940), „Весели дни. Народни приказки (1941), „Горска христоматия“ (1941), „Игличина полянка“ (поеми в проза, 1943), „Чуден свят. Преразказани приказки“ (1945), „Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик“ (1946), „Долетели два гълъба. Нар. религиозни песни“ (1946), „Мише царство. Илюстр. стихове за деца“ (1946), „Палавите джуджета. Илюстр. стихове за деца“ (1946), „Веселите жабчета. Илюстр. стихове за деца“ (1946), „Снежинки. Илюстр. стихове за деца“ (1946), „Фрида и Кноли“ (приказки, 1946), „Звезда вечерница. Разкази за юноши“ (1947), „Празнично звънче“ (стихотворения, 1947), „Пътека до небето. Стихове за юноши“ (1947), „Разкази“ (1947), „Рано преди слънце. Трудови народни песни“ (1952) и др.

Website name © 2025 All Rights Reserved